DISTOPIQ

Дистопия х4
Пaк съм
В дистопия
Дистопия
Дистопия

Лицето младо,криво все обляно е в плюнки
И синилките по кожата от удари на други
Личат, покриват стоновете, които кой изобщо чу ги
Всички са реват и на почвата поставят теменуги

Пръстите кървясали от драскането по ковчега
Силата я няма обаче пак ръцете си протегам
С мисъл сетна, която да копая нагоре ме натега -
Казвам квото казвам, а после може вече да се бегам