Старата любов ръжда не хваща
Тъмен облак падна над Пирина,
тъмен облак в моята душа –
три години ти откак замина
вехна като цвете у дома.
Старата любов ръжда не хваща –
въглени, заровени до гроб.
Старата любов ръжда не хваща,
плаща я сърцето цял живот.
Устните ми - като мед и вино,
неизпити все за теб мълвят.
И косите - като от коприна,
никой не погали с ръка.
Старата любов ръжда не хваща –
въглени, заровени до гроб.
Старата любов ръжда не хваща,
плаща я сърцето цял живот.
Време мина - птица лекокрила.
Време мина с бързата вода.
Мойта младост подарявам мили.
Само да те върна у дома.
Старата любов ръжда не хваща –
въглени, заровени до гроб.
Старата любов ръжда не хваща,
плаща я сърцето цял живот.
Старата любов ръжда не хваща –
въглени, заровени до гроб.
Старата любов ръжда не хваща,
плаща я сърцето цял живот.