Стълба към небето
Прозорецът мълчи с неонови очи
и тънки нишки дъжд плета в сърцето.
Не знам къде си ти, високо си, нали,
аз търся само стълба към небето, стълба към небето.
Далечна синева сънувам в нощта,
очите ти са сребърни планети.
Горчиви светлини от блясък и мечти,
заплитам аз на стълба към небето, стълба към небето.
Зная горе, горе ще свети, ще лети към тебе сърцето,
зная горе чисти и светли нашите сърца ще светят.
Искам стълба към небето.
Зная горе, горе ще свети, ще лети към тебе сърцето,
зная горе чисти и светли нашите сърца ще светят.
Искам стълба към небето.
Ще тръгнем за ръка по синята трева,
на облаци изгубени в морето.
Ще ме обичаш ли където и да си,
аз търся само стълба към небето, там до небето.
Зная горе, горе ще свети, ще лети към тебе сърцето,
зная горе чисти и светли нашите сърца ще светят.
Искам стълба към небето.
Зная горе, горе ще свети, ще лети към тебе сърцето,
зная горе чисти и светли нашите сърца ще светят.
Искам стълба към небето.
Зная горе, горе ще свети, ще лети към тебе сърцето,
зная горе чисти и светли нашите сърца ще светят.
Искам стълба към небето.
Зная горе, горе ще свети, ще лети към тебе сърцето,
зная горе чисти и светли нашите сърца ще светят.
Искам стълба към небето.