Загубих те
Загубих те и пак съм тук, където чаках тебе нощ и ден. Твоя бях, целувах те до полуда, но късно е, загубих те. Загубих те и нямам вест от теб дори. Телефонът пак мълчи, забрави ме. Не съм в твойте мисли и плача днес, загубих те. И всеки своя път пое, далеч един от друг, загубих те. Дори заедно в този миг, не се докосват дланите, но шепнат устните загубих те. За прошка вече късно е, нали? За прошка вече късно е, нали? Загубих те, студено е без теб и пусто, стопли леда за миг ела. Но няма те и лиспваш ми до болка, загубих те. Загубих те, как искам всяка нощ и ден, с тебе да посрещам завинаги. Но друга тебе милва, как боли ме, загубих те. И всеки своя път пое, далеч един от друг, загубих те. Дори заедно в този миг не се докосват дланите, но шепнат устните загубих те. За прошка вече късно е, нали? За прошка вече късно е, нали? Загубих те! Сгрешихме с теб и страдам аз! Загубих те!